Къща край езерото ми звучи като картина на импресионист. Истината обаче е по Белгийски сурова. Говорим за минимализъм в черно, дело на Marc Merckx. Дърво, бетон и вода. Вертикален растер, черно и бетон. Безкраен ритъм от равни по време ноти. Няма емоция, структурата е закон. Правилни обеми, първични материали. Неравната повърхност на басейна е портал към друго измерение.

Там живеят боговете на геометрията.